ПРОЗРЕНИЕ

          

       Хайде, да направим едно малко упражнение . Да си представим, че се намираме в определено пространство, където нищо не виждаме и не чуваме, където отсъстват миризми, вкусови и осезателни усещания .

       

      Представете си: това състояние продължава така дълго, че ние забравяме за възможностите на своите органи на чувствата, а след това спомените за предишни усещания се изтриват от паметта ни.

    

     Внезапно до нас се носи някакъв аромат . Той се усилва и ни обгръща, макар, че ние все още  не можем да разпознаем миризмата, нито неговия източник . След това към нас започват да се носят и други аромати с различна интензивност, примамващи или неприятни.

    

      Въпреки, че постъпват от различни страни, с тяхна помощ ние сме способни да се ориентираме, и следейки за тях, да прокараме своя път .

      

     След това, неочаквано, тишината се запълва от различни звуци и гласове, достигащи от различни страни . Те са много разнообразни: едни – мелодични, като музика, други отривисти, като човешка реч, а някой просто нечетливи . Това подобрява нашата способност да се ориентираме в пространството . Сега ние можем да определяме направлението и разстоянието, а също и да съдим за източниците на постъпваща информация .

      

        Нас ни обкръжава цял свят от звуци и миризми .След определено време се добавя ново усещане:  усещаме допир  до нашата кожа . Тези докосвания са ту топли или хладни , ту сухи или влажни, твърди или меки, а има и такива, за които трудно може да се определи какви са … Ако нещо попадне в устата ни, ние с удивление изпитваме вкусови усещания . Светът става все по-богат . Той изобилства от звуци , вкусове и аромати . Ние имаме възможност за допир до предметите и за изучаване на своето обкръжение .

 

       Кой би помислил за подобно многообразие, когато у нас не са били тези органи на възприятие  ?

 

      Ако вие се бяхте оказали на мястото на слепите по-рождение хора и не знаете, че съществува зрение, би ли ви потрябвало то ?   Съвсем не .

     

      А сега се опитайте да си представите най-главното, освен тези усещания, от които се формира нашата картина за света, има още нещо по-голямо . Нещо зад пределите на миризми, звуци, докосване, цвят .

     

      Това усещане може да се опише, като пълнота на живота . Това сме го чувствали, но забравили . И  едновременно с чувството на пустота и ограниченост, нас не ни напуска желанието да си спомним, какво съществува зад известните за нас граници .

     

      Тези чувства са обусловени от пробуждането на ново желание – стремеж да се насладиш от неизвестен източник по-възвишен, превъзхождащ всичко наоколо .

 

      Получавайки го , накрая , това е източник на щастие за пълнота в живота .     



Кабала Днес  < bulgarian@kabbalahmedia.info >